Игрите са изключително важни за всички аспекти от развитието на детето, включително и за емоционалната му интелигентност. Чрез тях малките деца се учат да разпознават, разбират и изразяват своите чувства и емоции.
ЗАЩО ИГРИТЕ СА ВАЖНИ ЗА ЕМОЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИТЕ ДЕЦА?
Игрите имат ключова роля в познавателния процес на децата за света и оказват съществено влияние върху цялостното им развитие.
Водени от своето любопитство към социалното им обкръжение, малките деца се впускат активно в опознаване на околната среда. В ранната детска възраст това протича в хода на различни игри и забавни дейности, при които подрастващите наблюдават разнообразни поведенчески модели; изпитват широк спектър от емоции; развиват познавателни психични процеси като памет, въображение и мислене; научават се да прилагат новопридобитите познания и умения; развиват емпатия и т.н.
Децата са малки хора с големи емоции, които не винаги успяват да идентифицират и опишат правилно. Игрите им предоставят шанс да изследват и изразяват емоциите си и успоредно с това да се научат да ги контролират.
По този начин игрите се явяват ценно средство за възпитаване у децата на саморегулация, социално-приемливо поведение и способност за изграждане на стойностни и хармонични взаимоотношения.
На Вас се пада съществена роля в игрите и развитието на детето. В хода на забавните занимания Вие ще му помагате да разпознава емоциите си и да разбира защо в този момент изпитва точно това. Например, ако детето е тъжно, защото играчката му е счупена, можете да кажете: „Разбирам, че си тъжен, защото играчката е счупена. Спокойно, заедно ще я поправим.“
Не забравяйте, че Вие сте своеобразен модел на подражание за малкото дете, защото то наблюдава, учи се и често копира начина, по който изразявате емоциите си. Например, ако детето е силно раздразнено в момента, Вие ще изпратите много силно послание, демонстрирайки разбиране към ситуацията и разговаряйки с него със спокоен тон.
КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ЕМОЦИИТЕ НА МАЛКОТО ДЕТЕ?
На възраст около 1-2 години детето ще започне:
- По-ясно да осъзнава себе си като личност.
- Да изпитва страх, притеснение, срам, съпричастност, завист.
- По-често ще иска да е независимо и да извършва дейности без Вашата помощ.
- Ще е склонно да изчаква своя ред и да контролира някои свои емоции.
- Да изразява как се чувства – например ще казва „ох“ при усещане за болка или „Аз го направих“, ако изпитва гордост.
- Да сравнява своето поведение с това на връстниците си – например ще сподели с Вас, че то е изчакало реда си, но другите не са.
На възраст около 1-2 години детето ще се запознае с една важна нова емоция – раздразнението. В резултат е възможно:
- Да плаче, вика и/или посяга да удари, ако нещо не се случва според желанията му.
- Да не разбира защо не може да получи това, което иска и когато го иска.
- Да се държи заповедно относно изпълнението на това, което иска.
- Да изпитва затруднения с прекъсването на играта или промяна на заниманието.
- Да е неспособно да контролира изблика си на раздразнение.
Навършвайки 3 години, повечето деца ще започнат да изпитват емоции като вина и срам. Изслушвайте детето си, когато показва желание да говори, и му засвидетелствайте Вашата подкрепа – така ще му помогнете по-лесно да приеме, разбере и контролира непознатите за него до този момент чувства.
ИДЕИ ЗА ИГРИ, СТИМУЛИРАЩИ ЕМОЦИИ У МАЛКОТО ДЕТЕ
Игрите са един от най-добрите начини детето да упражнява разбиране, изразяване и контролиране на неговите чувства.
- Игри със споделяне – за всички възрасти.
- Игри, изискващи Игри за творческо мислене и въображение (с кукли, стари дрехи, различни играчки и др.) – детето би могло да се вживее в ролята на майка, която се грижи за бебе, или да се престори, че е храбър рицар, който спасява играчка в беда.
- Занимания с музика, песни и танци – можете например да използвате популярната пенсичка: “Ако сте щастливи и го осъзнавате, плеснете с ръце!“.
- Игри с цапане (с пясък, кал, боички и др.) – детето може да се впусне в разнообразни забавления с пясък, да скача в кал или да изрази гнева си с четка, рисувайки с размах големи цветни форми.
- Четене на приказки, в които героите преживяват емоции, сходни с тези на детето.
- Игри на открито – детето може на воля да тича в парка, да се търкаля в тревата, да се катери по детските съоръжения за игра.
- Занимания, при които детето има водеща роля – в тези случаи Вашата задача ще е да помагате на детето да се справя със силни емоции като раздразнение и разочарование.
Ако забележите, че детето на 18 месеца, все още не демонстрира прояви на тревожност от раздяла и/или страх от непознати лица, препоръчително е да се консултирате със специалист. Потърсете професионален съвет за всичко, което Ви безпокои, относно развитието на детето.
