Блог
Специфична сензорна чувствителност при деца и тийнейджъри от аутистичния спектър

Специфична сензорна чувствителност при деца и тийнейджъри от аутистичния спектър
- Някои аутистични деца и тийнейджъри са хиперсензитивни към силни звуци, множества от хора и температура и се опитват да избегнат сензорните преживявания.
- Други аутистични деца са хипосензитивни и сами търсят сензорите преживявания.
- Вие можете да помогнете на децата с аутизъм да се научат да контролират сетивната си чувствителност.
- Стратегиите за контрол зависят от индивидуалните реакции на аутистичните деца към получаваната сетивна информация.
- При децата с аутизъм обикновено едно от сетивата има доминираща роля в процеса на изучаване и опознаване на околната среда.
СЕНЗОРНА СЕТИВНОСТ И АУТИЗЪМ
Заобикалящият ни свят изобилства на сетивна информация, усещанията от която ние преработваме посредством сетивата си и превръщаме във възприятия.
Децата с аутизъм са склонни да бъдат или хипо-, или хиперсензитивни. Това означава, че техните сетива приемат за обработка или прекалено много, или твърде малко информация от околната среда.
Не е задължително всички деца с аутизъм да проявяват необичайна сензорна сетивност, но има и случаи, когато едно дете демонстрира специфична чувствителност едновременно към няколко външни сензорни стимула.
Хиперсензитивност към сензорна информация
За хиперсензитивност при аутистични деца говорим, когато те проявяват свръхреакция към сензорните стимули, свръхчувствителни са към сетивната информация и в резултат опитват да избегнат сензорното преживяване.
Например: ще покрият ушите си, когато звуците са прекалено силни; ще ядат само храна с определена текстура и вкус; ще носят само широки и свободни дрехи; ще отказват да си решат косата, да си режат ноктите или да си мият зъбите.
Хипосензитивност към сензорна информация
Хипосензитивните деца не реагират по очаквания традиционен начин на сетивна информация. За тях е характерен по-скоро стремеж към интензивни сензорни преживявания, тяхното търсене, а не избягването им.
Например: ще носят плътно прилепнали по тялото дрехи; ще докосват различни предмети и материали с всякаква текстура; ще ядат пикантна и разнообразна храна; ще усилват музиката и ще говорят високо; ще се чувстват добре в шумна среда и сред множества от хора.
Хиперсензитивност и хипосензитивност към сензорна информация
Някои деца могат да проявяват и хиперсензитивност, и хипосензитивност към различни сензорни стимули, дори и към един и същи. Например: ще бъдат хиперсензитивни към звуци с една конкретна честота и напълно хипосензитивни към звуци с друга честота.
Децата с типично развитие също притежават специфична сензорна чувствителност, но с времето обикновено я надрастват. При аутистичните деца тя продължава по-дълго, въпреки че с възрастта много често те се приучават да я контролират.
Когато детето е под стрес или изпитва тревожност, специфичната сензорната сетивност може да се обостри. И обратното – самата сензорна сетивност е възможно да стане източник на стрес и тревожност за детето.
Наличието на сензорна дисфункция в повечето случаи афектира цялото семейство на аутистичното дете. Например: ако то е хиперсензитивно към шум, ще ограничи вариантите за места, които семейството ще може да посещава, и/или за видовете дейности и забавления, които ще се правят.
ПРИЗНАЦИ ЗА СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ ПРИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ С АУТИЗЪМ
Външните признаци за сензорна дисфункция варират в зависимост от това дали детето е хипер- или хипосензитивно.
Примери за сензорна дисфункция в зависимост от сетивния канал, чрез който постъпва информацията:
- ЗРЕНИЕ
Хипосензитивни деца
- Предпочитат ярка светлина.
- Не рядко виждат обектите по-тъмни – този, върху който са се фокусирали, могат да го възприемат увеличен, а заобикалящите го – с неясни контури.
- Възможно е да изпитват проблеми с хвърлянето и хващането на предмети и поради това действията им да бъдат определяни като непохватни и тромави.
Хиперсензитивни деца
- Ярката светлина обикновено е физически болезнена за тях и затова ще опитат да закрият очите си с длани.
- Възможно е да имат изкривено визуално възприемане на обектите, а ярките светлини да ги виждат като „подскачащи“ наоколо.
- Често е налице фрагментиране на образа поради наличието на твърде много източници на сетивна информация.
- Могат да се фокусират върху отделен детайл и да игнорират обекта в неговата цялост (например да се съсредоточат върху едничка песъчинка, без да са заинтригувани от целия пясъчник).
- Избягват помещения с пъстри цветове и форми.
ДОПИР
Хипосензитивни деца
- Проявяват афинитет към допир до разнообразни текстури.
- Обичат да търкат дланите и краката си в предмети с различна повърхност.
- Застават много близо до човека, с когото общуват.
- Имат висок праг на болка.
- Могат да проявят склонност към самонараняване.
Хиперсензитивни деца
- Често ще сметнат за нетърпим допира на етикетите на дрехите до кожата им и ще опитат да ги съблекат.
- Докосването обикновено им причинява дискомфорт и поради това опитват да го избегнат.
- Не харесват да държат нищо в ръцете си или да имат нещо върху краката си. Не обичат да си цапат ръцете и да пипат лепкави субстанции (тесто, бои за рисуване с пръсти, крем, не обичат да пипат храна с ръце).
- Изпитват трудности, свързани с миенето на зъби и манипулации по косата (например ресане, посещение при фризьор).
- Показват предпочитания към определени дрехи (материя, плат, широчина).
ВКУС
Хипосензитивни деца
- Много често харесват храни с повече подправки и/или с по-остър вкус.
- В търсене на сетивно удоволствие понякога могат да опитат да ядат необичайни и негодни за консумация неща като трева и пръст.
Хиперсензитивни деца
- Обикновено ядат само определен вид текстурирана храна.
- Усещат някои аромати и вкусове като твърде силни за тях.
- Определени храни им създават дискомфорт. Ето защо много често се хранят само с пасирани ястия (например картофено пюре) или с такива, които имат мека и кремообразна текстура (например сладолед).
ОБОНЯНИЕ
Хипосензитивни деца
- Обикновено обонянието им е силно ограничено.
Хиперсензитивни деца
- Често намират някои миризми за непоносимо силни (например аромат на даден парфюм).
- Могат да подушат неща, които никой друг не усеща.
ЗВУК
Хипосензитивни деца
- Ще предпочетат силната музика пред тихата и ще увеличават звука й.
- Склонни са да говорят доста високо.
- Доставя им удоволствие да бъдат на шумни места и такива, на които има много хора.
- Често ще се забавляват като тряскат врати или удрят предмети по различни повърхности.
- Понякога не чуват определени звуци.
Хиперсензитивни деца
- Шумът за тях е увеличен в пъти повече, а звуците от околната среда ги възприемат изкривени и изопачени.
- Проявяват силно изразена чувствителност към слухови стимули (например ще чуят разговор дори от по-голямо разстояние).
- Когато усещат звуковия стимул като прекомерно висок, най-вероятно ще опитат да покрият ушите си с длани.
УСЕЩАНЕ ЗА ПОЗИЦИЯ НА ТЯЛОТО, БАЛАНС И ДВИЖЕНИЕ
Хипосензитивни деца
- Често показват нарушен усет за баланс.
- Не са редки случаите, когато се поклащат напред-назад, люлеят се или се въртят.
Хиперсензитивни деца
- Обикновено демонстрират отличен усет за баланс.
- Не се чувстват комфортно в дейности, свързани с активно движение (например различни спортове), или в такива, при които главата не е в обичайната й позиция или краката не са на земята.
- Не рядко изпитват затруднения да спрат рязко по време на определено движение.
- Срещат трудности при пътуване в кола.
ТЕМПЕРАТУРА
Хипосензитивни деца
- Възможно е да настояват да носят дебели дрехи в летните горещини.
- Могат да докосват/хващат горещ предмет, без да демонстрират обичайната реакция на болка.
Хиперсензитивни деца
- Няма да усещат студа и ще смятат за приемливо да носят къси панталонки през зимата.
БОЛКА
Хипосензитивни деца
- Възможно е напълно да игнорират усещането за болка от нараняване.
- Могат да реагират на болката със закъснение.
Хиперсензитивни деца
- За тях не е рядкост преекспонираната реакция при усещане за болка дори и ако тя е съвсем незначителна.
ПОДКРЕПА НА АУТИСТИЧНИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ СЪС СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ
Стратегията, която ще изберете, за да помогнете на аутистично дете със специфична сензорна чувствителност, зависи от това как то реагира на сетивната информация.
- Ако детето лесно се претоварва от сензорни стимули, опитайте следното:
- Обособете тихо и спокойно място, на което детето да отиде, ако се чувства претоварено.
- Дайте на детето достатъчно време, за да осмисли и вникне в това, което му казвате.
- Запознавайте детето с нови места, когато няма много хора и е сравнително тихо. Постепенно увеличавайте времето, което то ще прекарва на това място.
- Позволете на детето да носи тапи за уши или шумоизолиращи слушалки (антифони), за да му помогнете да се справи с неговата чувствителност към звуци.
- Ако планирате групово мероприятие, добра идея е предварително да разговаряте с участниците в него за нуждите на детето Ви. Например: ако уговаряте среща за игри с други деца, помолете родителите тя да се състои на познато за Вашето дете място или на такова, което не е твърде шумно и не е с много хора.
- Ако детето се нуждае от повече стимулация от околната среда, опитайте следното:
- Планирайте допълнително време за игри на открито.
- Дайте на детето играчки, които са по-стимулиращи (глина, пластилин, пясък, мека топка или масажна топка с бодлички; кутия с ориз или боб, в която сте заровили малки играчки; мултисензорен гел или пяна за бръснене, с която да рисува по плочките в банята; предмети с различна релефна повърхност, фиджет играчки и др.).
- Определете време от деня, когато заедно да слушате музика или да скачате на батут.
- Говорете с повишен тон и ясно изразена емоция, ако детето проявява тенденция да игнорира звуци.
УСЕЩАНЕ ЗА БОЛКА
Някои аутистични деца с хипосензитивност могат да демонстрират нисък праг на усещане за болка. Например: детето не забелязва, че се е изгоряло, след като е пипнало горещ предмет. Или не реагира на преживявания, които са болезнени за децата с типично развитие (като счупване на ръка, падане и др.).
Имайте предвид, че е напълно възможно аутистичното дете да преживява болката така, както децата с типично развитие, но външно да я изразява различно от тях.
Ако детето не реагира на болка или показва нисък праг на болко-усещане, можете да предприемете следните стратегии:
- Научете детето кои предмети са топли и кои студени.
Добра идея е да обозначите въпросните предмети. Можете да изпишете думите „топло“ и „студено“ или да използвате картинки на „огън“ за топло и на „лед“ за студено.
- Дръжте опасните предмети на недостъпно за детето място или възпрепятствайте досега му до тях.
Например: покрийте котлоните на печката веднага, след като сте ги използвали, за да попречите на детето да ги пипне, докато са все още топли.
- Проведете консултации с детски здравни специалисти.
Те ще анализират лицевите изражения и/или действията на детето и на тази основа ще разчетат дали и в каква степен то преживява болка, респективно – ще преценят детето с нисък праг на болко-усещане ли е, или го изразява по различен начин.
СЪДЕЙСТВИЕ, АКО ДЕТЕТО ПРОЯВЯВА СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ
- Ерготерапевт
Ще оцени сензорната сетивност на детето и ще състави план за контролирането й. Ще Ви предложи и подходящи стратегии в случай, че детето се самостимулира.
- Диетолог и логопед
Ще окажат съдействие, ако детето е хиперсензитивно към вкусове и миризми, в следствие на които изпитва хранителни затруднения.
- Оптометрист
Ако допускате, че детето има сензорна дисфункция в резултат на проблеми със зрението, можете да го заведете на преглед при оптометрист. В най-добрия случай ще отхвърлите опасения за потенциални зрителни проблеми.
- Аудиолог
Ако детето пренебрегва звуци и/или говор на хора, препоръчително е да направите консултация с аудиолог. Така ще бъде констатирано наличието на евентуални нарушения със слуха и ще можете да вземете по-нататъшни адекватни мерки. Или ще бъде потвърдена липсата на такива и ще се насочите да търсите първопричината другаде.
- Педиатър или психолог
Ако поведението на детето наранява него самото или други хора, трябва да потърсите професионален съвет. Специалист с опит в областта ще Ви помогне да разберете поведението на детето и да се научите да го контролирате. Добра първа стъпка в тази посока е да разговаряте с педиатър или с психолог.
Можете да прочетете още: Идеи за сензорна игра у дома