Специфична сензорна чувствителност при деца и тийнейджъри от аутистичния спектър

Специфична сензорна чувствителност при деца и тийнейджъри от аутистичния спектър

• Някои аутистични деца и тийнейджъри са хиперсензитивни към силни звуци, множества от хора и температура и се опитват да избегнат сензорните преживявания.
• Други аутистични деца са хипосензитивни и сами търсят сензорите преживявания.
• Вие можете да помогнете на децата с аутизъм да се научат да контролират сетивната си чувствителност.
• Стратегиите за контрол зависят от индивидуалните реакции на аутистичните деца към получаваната сетивна информация.
• При децата с аутизъм обикновено едно от сетивата има доминираща роля в процеса на изучаване и опознаване на околната среда.

СЕНЗОРНА СЕТИВНОСТ И АУТИЗЪМ

Заобикалящият ни свят изобилства на сетивна информация, усещанията от която ние преработваме посредством сетивата си и превръщаме във възприятия.

Децата с аутизъм са склонни да бъдат или хипо-, или хиперсензитивни. Това означава, че техните сетива приемат за обработка или прекалено много, или твърде малко информация от околната среда.

Не е задължително всички деца с аутизъм да проявяват необичайна сензорна сетивност, но има и случаи, когато едно дете демонстрира специфична чувствителност едновременно към няколко външни сензорни стимула.

• Хиперсензитивност към сензорна информация

За хиперсензитивност при аутистични деца говорим, когато те проявяват свръхреакция към сензорните стимули, свръхчувствителни са към сетивната информация и в резултат опитват да избегнат сензорното преживяване.

Например: ще покрият ушите си, когато звуците са прекалено силни; ще ядат само храна с определена текстура и вкус; ще носят само широки и свободни дрехи; ще отказват да си решат косата, да си режат ноктите или да си мият зъбите.

• Хипосензитивност към сензорна информация

Хипосензитивните деца не реагират по очаквания традиционен начин на сетивна информация. За тях е характерен по-скоро стремеж към интензивни сензорни преживявания, тяхното търсене, а не избягването им.

Например: ще носят плътно прилепнали по тялото дрехи; ще докосват различни предмети и материали с всякаква текстура; ще ядат пикантна и разнообразна храна; ще усилват музиката и ще говорят високо; ще се чувстват добре в шумна среда и сред множества от хора.

• Хиперсензитивност и хипосензитивност към сензорна информация

Някои деца могат да проявяват и хиперсензитивност, и хипосензитивност към различни сензорни стимули, дори и към един и същи. Например: ще бъдат хиперсензитивни към звуци с една конкретна честота и напълно хипосензитивни към звуци с друга честота.

Децата с типично развитие също притежават специфична сензорна чувствителност, но с времето обикновено я надрастват. При аутистичните деца тя продължава по-дълго, въпреки че с възрастта много често те се приучават да я контролират.

Когато детето е под стрес или изпитва тревожност, специфичната сензорната сетивност може да се обостри. И обратното – самата сензорна сетивност е възможно да стане източник на стрес и тревожност за детето.

Наличието на сензорна дисфункция в повечето случаи афектира цялото семейство на аутистичното дете. Например: ако то е хиперсензитивно към шум, ще ограничи вариантите за места, които семейството ще може да посещава, и/или за видовете дейности и забавления, които ще се правят.

ПРИЗНАЦИ ЗА СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ ПРИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ С АУТИЗЪМ

Външните признаци за сензорна дисфункция варират в зависимост от това дали детето е хипер- или хипосензитивно.

Примери за сензорна дисфункция в зависимост от сетивния канал, чрез който постъпва информацията:

1. ЗРЕНИЕ

Хипосензитивни деца

• Предпочитат ярка светлина.
• Не рядко виждат обектите по-тъмни – този, върху който са се фокусирали, могат да го възприемат увеличен, а заобикалящите го – с неясни контури.
• Възможно е да изпитват проблеми с хвърлянето и хващането на предмети и поради това действията им да бъдат определяни като непохватни и тромави.

Хиперсензитивни деца

• Ярката светлина обикновено е физически болезнена за тях и затова ще опитат да закрият очите си с длани.
• Възможно е да имат изкривено визуално възприемане на обектите, а ярките светлини да ги виждат като „подскачащи“ наоколо.
• Често е налице фрагментиране на образа поради наличието на твърде много източници на сетивна информация.
• Могат да се фокусират върху отделен детайл и да игнорират обекта в неговата цялост (например да се съсредоточат върху едничка песъчинка, без да са заинтригувани от целия пясъчник).
• Избягват помещения с пъстри цветове и форми.

2. ДОПИР

Хипосензитивни деца

• Проявяват афинитет към допир до разнообразни текстури.
• Обичат да търкат дланите и краката си в предмети с различна повърхност.
• Застават много близо до човека, с когото общуват.
• Имат висок праг на болка.
• Могат да проявят склонност към самонараняване.

Хиперсензитивни деца

• Често ще сметнат за нетърпим допира на етикетите на дрехите до кожата им и ще опитат да ги съблекат.
• Докосването обикновено им причинява дискомфорт и поради това опитват да го избегнат.
• Не харесват да държат нищо в ръцете си или да имат нещо върху краката си. Не обичат да си цапат ръцете и да пипат лепкави субстанции (тесто, бои за рисуване с пръсти, крем, не обичат да пипат храна с ръце).
• Изпитват трудности, свързани с миенето на зъби и манипулации по косата (например ресане, посещение при фризьор).
• Показват предпочитания към определени дрехи (материя, плат, широчина).

3. ВКУС

Хипосензитивни деца

• Много често харесват храни с повече подправки и/или с по-остър вкус.
• В търсене на сетивно удоволствие понякога могат да опитат да ядат необичайни и негодни за консумация неща като трева и пръст.

Хиперсензитивни деца

• Обикновено ядат само определен вид текстурирана храна.
• Усещат някои аромати и вкусове като твърде силни за тях.
• Определени храни им създават дискомфорт. Ето защо много често се хранят само с пасирани ястия (например картофено пюре) или с такива, които имат мека и кремообразна текстура (например сладолед).

4. ОБОНЯНИЕ

Хипосензитивни деца

• Обикновено обонянието им е силно ограничено.

Хиперсензитивни деца

• Често намират някои миризми за непоносимо силни (например аромат на даден парфюм).
• Могат да подушат неща, които никой друг не усеща.

5. ЗВУК

Хипосензитивни деца

• Ще предпочетат силната музика пред тихата и ще увеличават звука й.
• Склонни са да говорят доста високо.
• Доставя им удоволствие да бъдат на шумни места и такива, на които има много хора.
• Често ще се забавляват като тряскат врати или удрят предмети по различни повърхности.
• Понякога не чуват определени звуци.

Хиперсензитивни деца

• Шумът за тях е увеличен в пъти повече, а звуците от околната среда ги възприемат изкривени и изопачени.
• Проявяват силно изразена чувствителност към слухови стимули (например ще чуят разговор дори от по-голямо разстояние).
• Когато усещат звуковия стимул като прекомерно висок, най-вероятно ще опитат да покрият ушите си с длани.

6. УСЕЩАНЕ ЗА ПОЗИЦИЯ НА ТЯЛОТО, БАЛАНС И ДВИЖЕНИЕ

Хипосензитивни деца

• Често показват нарушен усет за баланс.
• Не са редки случаите, когато се поклащат напред-назад, люлеят се или се въртят.

Хиперсензитивни деца

• Обикновено демонстрират отличен усет за баланс.
• Не се чувстват комфортно в дейности, свързани с активно движение (например различни спортове), или в такива, при които главата не е в обичайната й позиция или краката не са на земята.
• Не рядко изпитват затруднения да спрат рязко по време на определено движение.
• Срещат трудности при пътуване в кола.

7. ТЕМПЕРАТУРА

Хипосензитивни деца

• Възможно е да настояват да носят дебели дрехи в летните горещини.
• Могат да докосват/хващат горещ предмет, без да демонстрират обичайната реакция на болка.

Хиперсензитивни деца

• Няма да усещат студа и ще смятат за приемливо да носят къси панталонки през зимата.

8. БОЛКА

Хипосензитивни деца

• Възможно е напълно да игнорират усещането за болка от нараняване.
• Могат да реагират на болката със закъснение.

Хиперсензитивни деца

• За тях не е рядкост преекспонираната реакция при усещане за болка дори и ако тя е съвсем незначителна.

ПОДКРЕПА НА АУТИСТИЧНИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ СЪС СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ

Стратегията, която ще изберете, за да помогнете на аутистично дете със специфична сензорна чувствителност, зависи от това как то реагира на сетивната информация.

• Ако детето лесно се претоварва от сензорни стимули, опитайте следното:
• Обособете тихо и спокойно място, на което детето да отиде, ако се чувства претоварено.
• Дайте на детето достатъчно време, за да осмисли и вникне в това, което му казвате.
• Запознавайте детето с нови места, когато няма много хора и е сравнително тихо. Постепенно увеличавайте времето, което то ще прекарва на това място.
• Позволете на детето да носи тапи за уши или шумоизолиращи слушалки (антифони), за да му помогнете да се справи с неговата чувствителност към звуци.

• Ако планирате групово мероприятие, добра идея е предварително да разговаряте с участниците в него за нуждите на детето Ви. Например: ако уговаряте среща за игри с други деца, помолете родителите тя да се състои на познато за Вашето дете място или на такова, което не е твърде шумно и не е с много хора.

• Ако детето се нуждае от повече стимулация от околната среда, опитайте следното:
• Планирайте допълнително време за игри на открито.
• Дайте на детето играчки, които са по-стимулиращи (глина, пластилин, пясък, мека топка или масажна топка с бодлички; кутия с ориз или боб, в която сте заровили малки играчки; мултисензорен гел или пяна за бръснене, с която да рисува по плочките в банята; предмети с различна релефна повърхност, фиджет играчки и др.).
• Определете време от деня, когато заедно да слушате музика или да скачате на батут.
• Говорете с повишен тон и ясно изразена емоция, ако детето проявява тенденция да игнорира звуци.

УСЕЩАНЕ ЗА БОЛКА

Някои аутистични деца с хипосензитивност могат да демонстрират нисък праг на усещане за болка. Например: детето не забелязва, че се е изгоряло, след като е пипнало горещ предмет. Или не реагира на преживявания, които са болезнени за децата с типично развитие (като счупване на ръка, падане и др.).

Имайте предвид, че е напълно възможно аутистичното дете да преживява болката така, както децата с типично развитие, но външно да я изразява различно от тях.

Ако детето не реагира на болка или показва нисък праг на болко-усещане, можете да предприемете следните стратегии:

• Научете детето кои предмети са топли и кои студени.

Добра идея е да обозначите въпросните предмети. Можете да изпишете думите „топло“ и „студено“ или да използвате картинки на „огън“ за топло и на „лед“ за студено.

• Дръжте опасните предмети на недостъпно за детето място или възпрепятствайте досега му до тях.

Например: покрийте котлоните на печката веднага, след като сте ги използвали, за да попречите на детето да ги пипне, докато са все още топли.

• Проведете консултации с детски здравни специалисти.

Те ще анализират лицевите изражения и/или действията на детето и на тази основа ще разчетат дали и в каква степен то преживява болка, респективно – ще преценят детето с нисък праг на болко-усещане ли е, или го изразява по различен начин.

СЪДЕЙСТВИЕ, АКО ДЕТЕТО ПРОЯВЯВА СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ

• Ерготерапевт

Ще оцени сензорната сетивност на детето и ще състави план за контролирането й. Ще Ви предложи и подходящи стратегии в случай, че детето се самостимулира.

• Диетолог и логопед

Ще окажат съдействие, ако детето е хиперсензитивно към вкусове и миризми, в следствие на които изпитва хранителни затруднения.

• Оптометрист

Ако допускате, че детето има сензорна дисфункция в резултат на проблеми със зрението, можете да го заведете на преглед при оптометрист. В най-добрия случай ще отхвърлите опасения за потенциални зрителни проблеми.

• Аудиолог

Ако детето пренебрегва звуци и/или говор на хора, препоръчително е да направите консултация с аудиолог. Така ще бъде констатирано наличието на евентуални нарушения със слуха и ще можете да вземете по-нататъшни адекватни мерки. Или ще бъде потвърдена липсата на такива и ще се насочите да търсите първопричината другаде.

• Педиатър или психолог

Ако поведението на детето наранява него самото или други хора, трябва да потърсите професионален съвет. Специалист с опит в областта ще Ви помогне да разберете поведението на детето и да се научите да го контролирате. Добра първа стъпка в тази посока е да разговаряте с педиатър или с психолог.

Можете да прочетете още:  Идеи за сензорна игра у дома