- Някои аутистични деца и тийнейджъри са хиперсензитивни към силни звуци, множества от хора и температура и се опитват да избегнат сензорните преживявания.
- Други аутистични деца са хипосензитивни и сами търсят сензорите преживявания.
- Вие можете да помогнете на децата с аутизъм да се научат да контролират сетивната си чувствителност.
- Стратегиите за контрол зависят от индивидуалните реакции на аутистичните деца към получаваната сетивна информация.
- При децата с аутизъм обикновено едно от сетивата има доминираща роля в процеса на изучаване и опознаване на околната среда.
СЕНЗОРНА СЕТИВНОСТ И АУТИЗЪМ
Заобикалящият ни свят изобилства на сетивна информация, усещанията от която ние преработваме посредством сетивата си и превръщаме във възприятия.
Децата с аутизъм са склонни да бъдат или хипо-, или хиперсензитивни. Това означава, че техните сетива приемат за обработка или прекалено много, или твърде малко информация от околната среда.
Не е задължително всички деца с аутизъм да проявяват необичайна сензорна сетивност, но има и случаи, когато едно дете демонстрира специфична чувствителност едновременно към няколко външни сензорни стимула.
- Хиперсензитивност към сензорна информация
За хиперсензитивност при аутистични деца говорим, когато те проявяват свръхреакция към сензорните стимули, свръхчувствителни са към сетивната информация и в резултат опитват да избегнат сензорното преживяване.
Например: ще покрият ушите си, когато звуците са прекалено силни; ще ядат само храна с определена текстура и вкус; ще носят само широки и свободни дрехи; ще отказват да си решат косата, да си режат ноктите или да си мият зъбите.
- Хипосензитивност към сензорна информация
Хипосензитивните деца не реагират по очаквания традиционен начин на сетивна информация. За тях е характерен по-скоро стремеж към интензивни сензорни преживявания, тяхното търсене, а не избягването им.
Например: ще носят плътно прилепнали по тялото дрехи; ще докосват различни предмети и материали с всякаква текстура; ще ядат пикантна и разнообразна храна; ще усилват музиката и ще говорят високо; ще се чувстват добре в шумна среда и сред множества от хора.
- Хиперсензитивност и хипосензитивност към сензорна информация
Някои деца могат да проявяват и хиперсензитивност, и хипосензитивност към различни сензорни стимули, дори и към един и същи. Например: ще бъдат хиперсензитивни към звуци с една конкретна честота и напълно хипосензитивни към звуци с друга честота.
Децата с типично развитие също притежават специфична сензорна чувствителност, но с времето обикновено я надрастват. При аутистичните деца тя продължава по-дълго, въпреки че с възрастта много често те се приучават да я контролират.
Когато детето е под стрес или изпитва тревожност, специфичната сензорната сетивност може да се обостри. И обратното – самата сензорна сетивност е възможно да стане източник на стрес и тревожност за детето.
Наличието на сензорна дисфункция в повечето случаи афектира цялото семейство на аутистичното дете. Например: ако то е хиперсензитивно към шум, ще ограничи вариантите за места, които семейството ще може да посещава, и/или за видовете дейности и забавления, които ще се правят.
ПРИЗНАЦИ ЗА СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ ПРИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ С АУТИЗЪМ
Външните признаци за сензорна дисфункция варират в зависимост от това дали детето е хипер- или хипосензитивно.
Примери за сензорна дисфункция в зависимост от сетивния канал, чрез който постъпва информацията:
- ЗРЕНИЕ
Хипосензитивни деца
- Предпочитат ярка светлина.
- Не рядко виждат обектите по-тъмни – този, върху който са се фокусирали, могат да го възприемат увеличен, а заобикалящите го – с неясни контури.
- Възможно е да изпитват проблеми с хвърлянето и хващането на предмети и поради това действията им да бъдат определяни като непохватни и тромави.
Хиперсензитивни деца
- Ярката светлина обикновено е физически болезнена за тях и затова ще опитат да закрият очите си с длани.
- Възможно е да имат изкривено визуално възприемане на обектите, а ярките светлини да ги виждат като „подскачащи“ наоколо.
- Често е налице фрагментиране на образа поради наличието на твърде много източници на сетивна информация.
- Могат да се фокусират върху отделен детайл и да игнорират обекта в неговата цялост (например да се съсредоточат върху едничка песъчинка, без да са заинтригувани от целия пясъчник).
- Избягват помещения с пъстри цветове и форми.
- ДОПИР
Хипосензитивни деца
- Проявяват афинитет към допир до разнообразни текстури.
- Обичат да търкат дланите и краката си в предмети с различна повърхност.
- Застават много близо до човека, с когото общуват.
- Имат висок праг на болка.
- Могат да проявят склонност към самонараняване.
Хиперсензитивни деца
- Често ще сметнат за нетърпим допира на етикетите на дрехите до кожата им и ще опитат да ги съблекат.
- Докосването обикновено им причинява дискомфорт и поради това опитват да го избегнат.
- Не харесват да държат нищо в ръцете си или да имат нещо върху краката си. Не обичат да си цапат ръцете и да пипат лепкави субстанции (тесто, бои за рисуване с пръсти, крем, не обичат да пипат храна с ръце).
- Изпитват трудности, свързани с миенето на зъби и манипулации по косата (например ресане, посещение при фризьор).
- Показват предпочитания към определени дрехи (материя, плат, широчина).
- ВКУС
Хипосензитивни деца
- Много често харесват храни с повече подправки и/или с по-остър вкус.
- В търсене на сетивно удоволствие понякога могат да опитат да ядат необичайни и негодни за консумация неща като трева и пръст.
Хиперсензитивни деца
- Обикновено ядат само определен вид текстурирана храна.
- Усещат някои аромати и вкусове като твърде силни за тях.
- Определени храни им създават дискомфорт. Ето защо много често се хранят само с пасирани ястия (например картофено пюре) или с такива, които имат мека и кремообразна текстура (например сладолед).
- ОБОНЯНИЕ
Хипосензитивни деца
- Обикновено обонянието им е силно ограничено.
Хиперсензитивни деца
- Често намират някои миризми за непоносимо силни (например аромат на даден парфюм).
- Могат да подушат неща, които никой друг не усеща.
- ЗВУК
Хипосензитивни деца
- Ще предпочетат силната музика пред тихата и ще увеличават звука й.
- Склонни са да говорят доста високо.
- Доставя им удоволствие да бъдат на шумни места и такива, на които има много хора.
- Често ще се забавляват като тряскат врати или удрят предмети по различни повърхности.
- Понякога не чуват определени звуци.
Хиперсензитивни деца
- Шумът за тях е увеличен в пъти повече, а звуците от околната среда ги възприемат изкривени и изопачени.
- Проявяват силно изразена чувствителност към слухови стимули (например ще чуят разговор дори от по-голямо разстояние).
- Когато усещат звуковия стимул като прекомерно висок, най-вероятно ще опитат да покрият ушите си с длани.
- УСЕЩАНЕ ЗА ПОЗИЦИЯ НА ТЯЛОТО, БАЛАНС И ДВИЖЕНИЕ
Хипосензитивни деца
- Често показват нарушен усет за баланс.
- Не са редки случаите, когато се поклащат напред-назад, люлеят се или се въртят.
Хиперсензитивни деца
- Обикновено демонстрират отличен усет за баланс.
- Не се чувстват комфортно в дейности, свързани с активно движение (например различни спортове), или в такива, при които главата не е в обичайната й позиция или краката не са на земята.
- Не рядко изпитват затруднения да спрат рязко по време на определено движение.
- Срещат трудности при пътуване в кола.
- ТЕМПЕРАТУРА
Хипосензитивни деца
- Възможно е да настояват да носят дебели дрехи в летните горещини.
- Могат да докосват/хващат горещ предмет, без да демонстрират обичайната реакция на болка.
Хиперсензитивни деца
- Няма да усещат студа и ще смятат за приемливо да носят къси панталонки през зимата.
- БОЛКА
Хипосензитивни деца
- Възможно е напълно да игнорират усещането за болка от нараняване.
- Могат да реагират на болката със закъснение.
Хиперсензитивни деца
- За тях не е рядкост преекспонираната реакция при усещане за болка дори и ако тя е съвсем незначителна.
ПОДКРЕПА НА АУТИСТИЧНИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ СЪС СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ
Стратегията, която ще изберете, за да помогнете на аутистично дете със специфична сензорна чувствителност, зависи от това как то реагира на сетивната информация.
- Ако детето лесно се претоварва от сензорни стимули, опитайте следното:
- Обособете тихо и спокойно място, на което детето да отиде, ако се чувства претоварено.
- Дайте на детето достатъчно време, за да осмисли и вникне в това, което му казвате.
- Запознавайте детето с нови места, когато няма много хора и е сравнително тихо. Постепенно увеличавайте времето, което то ще прекарва на това място.
- Позволете на детето да носи тапи за уши или шумоизолиращи слушалки (антифони), за да му помогнете да се справи с неговата чувствителност към звуци.
- Ако планирате групово мероприятие, добра идея е предварително да разговаряте с участниците в него за нуждите на детето Ви. Например: ако уговаряте среща за игри с други деца, помолете родителите тя да се състои на познато за Вашето дете място или на такова, което не е твърде шумно и не е с много хора.
- Ако детето се нуждае от повече стимулация от околната среда, опитайте следното:
- Планирайте допълнително време за игри на открито.
- Дайте на детето играчки, които са по-стимулиращи (глина, пластилин, пясък, мека топка или масажна топка с бодлички; кутия с ориз или боб, в която сте заровили малки играчки; мултисензорен гел или пяна за бръснене, с която да рисува по плочките в банята; предмети с различна релефна повърхност, фиджет играчки и др.).
- Определете време от деня, когато заедно да слушате музика или да скачате на батут.
- Говорете с повишен тон и ясно изразена емоция, ако детето проявява тенденция да игнорира звуци.
УСЕЩАНЕ ЗА БОЛКА
Някои аутистични деца с хипосензитивност могат да демонстрират нисък праг на усещане за болка. Например: детето не забелязва, че се е изгоряло, след като е пипнало горещ предмет. Или не реагира на преживявания, които са болезнени за децата с типично развитие (като счупване на ръка, падане и др.).
Имайте предвид, че е напълно възможно аутистичното дете да преживява болката така, както децата с типично развитие, но външно да я изразява различно от тях.
Ако детето не реагира на болка или показва нисък праг на болко-усещане, можете да предприемете следните стратегии:
- Научете детето кои предмети са топли и кои студени.
Добра идея е да обозначите въпросните предмети. Можете да изпишете думите „топло“ и „студено“ или да използвате картинки на „огън“ за топло и на „лед“ за студено.
- Дръжте опасните предмети на недостъпно за детето място или възпрепятствайте досега му до тях.
Например: покрийте котлоните на печката веднага, след като сте ги използвали, за да попречите на детето да ги пипне, докато са все още топли.
- Проведете консултации с детски здравни специалисти.
Те ще анализират лицевите изражения и/или действията на детето и на тази основа ще разчетат дали и в каква степен то преживява болка, респективно – ще преценят детето с нисък праг на болко-усещане ли е, или го изразява по различен начин.
СЪДЕЙСТВИЕ, АКО ДЕТЕТО ПРОЯВЯВА СЕНЗОРНА ДИСФУНКЦИЯ
- Ерготерапевт
Ще оцени сензорната сетивност на детето и ще състави план за контролирането й. Ще Ви предложи и подходящи стратегии в случай, че детето се самостимулира.
- Диетолог и логопед
Ще окажат съдействие, ако детето е хиперсензитивно към вкусове и миризми, в следствие на които изпитва хранителни затруднения.
- Оптометрист
Ако допускате, че детето има сензорна дисфункция в резултат на проблеми със зрението, можете да го заведете на преглед при оптометрист. В най-добрия случай ще отхвърлите опасения за потенциални зрителни проблеми.
- Аудиолог
Ако детето пренебрегва звуци и/или говор на хора, препоръчително е да направите консултация с аудиолог. Така ще бъде констатирано наличието на евентуални нарушения със слуха и ще можете да вземете по-нататъшни адекватни мерки. Или ще бъде потвърдена липсата на такива и ще се насочите да търсите първопричината другаде.
- Педиатър или психолог
Ако поведението на детето наранява него самото или други хора, трябва да потърсите професионален съвет. Специалист с опит в областта ще Ви помогне да разберете поведението на детето и да се научите да го контролирате. Добра първа стъпка в тази посока е да разговаряте с педиатър или с психолог.
