„Детето, което се държи лошо, е просто обезкуражено дете.“
Рудолф Драйкурс, австрийски психиатър и педагог
Колко строги да сме към детето? Възможно ли е положение, при което запазваме авторитета си на строг родител, но в същото време детето ни възприема и като доверен приятел? Да го наказваме ли, когато има лошо поведение? Ползотворно ли ще е да налагаме правила и ограничения, или това би имало обратния ефект и би създало пропаст във взаимоотношенията ни? Ако сме отстъпчиви, няма ли прекалено да го разглезим? Възможно ли е да възпитаме детето в отговорност, самостоятелност и принципност, без да изглеждаме лоши в неговите очи и то да се дистанцира от нас? И пр., и пр. Едва ли има родител, който никога не си е задавал тези въпроси. Какъв е правилният подход, има ли златна среда?!
Истината е, че децата се нуждаят от правила и граници, защото им осигуряват предвидимостта, необходима за тяхното спокойно израстване. Но правилата и границите могат да бъдат налагани по толерантен към детската личност начин. И именно в това се крие ключът към позитивната дисциплина.
КАКВО Е ПОЗИТИВНА ДИСЦИПЛИНА
Теорията за позитивната дисциплина се основава на убеждението, че възрастните трябва да се отнасят към детето с уважение и любов. Именно това я различава от „възпитателните“ методи, използващи наказания. При позитивната дисциплина не се предприемат действия, които по някакъв начин биха наранили и/или унижили детската личност. А именно:
- Не се повишава тон.
- Не се прилагат физически наказания.
- Детето не се иронизира, обижда, напада, омаловажава.
- Чувствата на детето са ценени.
- Последствията от поведението на детето се прилагат с ясно засвидетелствани грижовност и уважителност.
Позитивната дисциплина се основава на 5 принципа:
- Деликатна категоричност
Позитивната дисциплина изисква от нас умело да съчетаваме твърдост в позицията ни и уважение, нежно отношение и разбиране към личността на детето и неговите емоции. За целта е важно да поставим ясни правила и граници и да обясним конкретните последствия при неспазването им. Но тези последствия задължително трябва да бъдат конструктивни и да са предвидими (т.е. детето да е наясно с тях). Ако детето наруши правилата, ако прекрачи границите, не бива да повишаваме тон, да го заплашваме и/или да налагаме физически наказания, а спокойно да му припомним последствията и да акцентираме на идеята, че това е плод на негов личен избор.
- Чувство за принадлежност и значимост
Уважението към детската личност и любящото отношение са водещи при позитивната дисциплина. Ние успокояваме детето, когато е тревожно; даваме му кураж, когато е неуверено в себе си; проявяваме разбиране към желанията му и т.н. С други думи – откликваме на неговите нужди; показваме му, че го ценим; засвидетелстваме нашата обич. А това развива у детето усещане за значимост и принадлежност.
- Социални и житейски умения
Прилагайки позитивна дисциплина, даваме шанс на детето да израсте в личност, която е:
- самостоятелна, отговорна и уважителна;
- умее да контролира собственото си поведение;
- притежава ясно съзнание за своите достойнства, изпитва увереност и самочувствие;
- умее да отстоява позицията си без груба императивност спрямо останалите;
- умее да решава проблемни ситуации безконфликтно.
- Дългосрочен ефект
Социалните и житейските качества, за чието изграждане у детето позитивната дисциплина допринася, оказват дългосрочен ефект през всички следващи етапи на живота му, благоприятствайки постигането на стойностен и удовлетворяващ жизнен стандарт.
- Конструктивно опознаване на личностните качества
Ако към едно дете се прилага позитивна дисциплина, то получава възможността да действа според свободната си воля, да прави избори, да понася последствия, да допуска грешки и да се учи от тях. А в хода на тези процеси детето опознава силните си страни и изгражда у себе си увереност в своите личностни достойнства.
ЗАЩО ПОЗИТИВНАТА ДИСЦИПЛИНА Е ВАЖНА И КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ НЕЯ
Позитивната дисциплина е стратегия за насочване на децата към положително поведение. Ключови нейни елементи са:
- Съгласуване и определяне на правила и граници за поведението на детето.
- Ясно формулиране на последствия при неспазване на правилата и прекрачване на границите от детето.
Топлото отношение към Вашето дете и любящата връзка с него са от съществено значение за позитивната дисциплина. Не подценявайте значимостта на искрените похвали; засвидетелстването на висока оценка и уважение; насърчаването и своеобразното награждаване, когато детето видимо полага усилия да контролира поведението си в съответствие на формулираните правила и граници.
Позитивната дисциплина помага на децата да разберат какво се очаква от тях и да се научат:
- Да се държат положително вкъщи, в домовете на приятелите си, в детската градина, в предучилищното заведение или в училище;
- Да контролират собственото си поведение и да се разбират хармонично с другите;
- Да изразяват и регулират емоциите си.
Физическото наказание, под каквато и да е форма, не допринася по никакъв начин детето да се научи на положително поведение! Точно обратното – това ще нарани детето, много вероятно е да го изпълни със страх от Вас и със сигурност ще му се отрази в дългосрочен план!
НАЛАГАНЕТО НА ДИСЦИПЛИНА ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ
Бебета
Дисциплината не е подходяща за бебета! Причината е, че на тази толкова ранна възраст все още не разбират концепциите за правила и последствия. Тяхното поведение е свързано изцяло с изучаване и развитие. Действията на бебетата са с цел да изпробват умения, да предизвикат нещо да се случи, да общуват, да се свързват с Вас и околните и т.н. Например: дърпайки косата Ви, Вашето бебе научава връзката между причината и следствието. Най-добрият начин да му помогнете да се учи и да се развива е като проявите топла всеотдайност и любяща грижа. Затова, когато бебето дърпа косата Ви, първо му кажете „не“, а после му покажете, че косата може да се докосва нежно и действието да не причинява болка.
Прохождащи деца
Дисциплината не е подходяща и за съвсем малки деца! Защото на този етап от живота им те току-що са започнали да развиват необходимите умения за осмисляне на и вникване в ограничения, както и да се държат в рамките на въпросните ограничения. Това включва умения за разбиране и следване на инструкции и умения за изразяване и контролиране на силни чувства (например разочарование и гняв).
Най-добрият начин да контролирате поведението на малкото дете е като се настроите към неговите емоции. Например: въведете практика, когато детето е разочаровано от неумението да извърши нещо, да прекъсне за малко заниманието си и след като се успокои, да опита отново.
Деца в предучилищна възраст
Използването на позитивна дисциплина е подходящо при деца над 3 години! На тази възраст те вече разбират и имат известен усет за това как да се държат по положителен начин (например чрез сътрудничество, съобразяване с другите, придържане към наложени семейни правила и пр.). Най-вероятно, обаче, ще имат нужда от Вашата помощ, за да разберат, запомнят и практикуват дългосрочно този вид поведение. Точно тук на помощ идва позитивната дисциплина. Например: ако детето удари своя брат или сестра по време на игра, след като вече сте въвели правило за любящо и внимателно отношение към членовете на семейството, нека то понесе някакъв вид последствие (прекъсване на играта, взимане на играчката за известно време и пр.).
Деца в училищна възраст
Прилагането на позитивна дисциплина е много подходящо при деца в училищна възраст. На този етап от живота си те добре знаят как да се държат в различни ситуации и среда (в училище, в своя или в чужд дом, в библиотека или на друго обществено място и т.н.). Въпреки тези познания, обаче, в училищна възраст децата все още се нуждаят от граници за поведението си и от Вашата помощ за придържане в рамките на въпросните граници. Например: въведете семейно правило за споделяне на домакинските задължения. Ако детето откаже да измие съдовете, когато е негов ред, нека изпита своеобразно последствие. Целта е детето да осъзнае, че от всяко действие произтичат различни следствия – добри или лоши – и че е в неговата власт да управлява собственото си поведение и личните си избори в зависимост от това какво се стреми да постигне и какъв краен резултат иска.
Използвайки позитивна дисциплина, ние откликваме на нуждите на детето; позволяваме му да следва своите интереси; учим го да осъзнава важността на собствените избори; възпитаваме го на ценни житейски и социални умения; изграждаме у него волевост и самочувствие; не на последно място – чрез позитивната дисциплина ние чуваме какви са мечтите и целите на детето и му даваме свободата и куража да ги следва и сбъдва!
Разгледайте нашите предложения с игри за емоции и добро поведение!
