Саморегулация при деца и тийнейджъри

• Саморегулация е умението да разбираме и контролираме собственото си поведение и реакции.
• Саморегулацията помага на децата и тийнейджърите да са добри ученици, да възприемат социално-приемливо поведение, да изграждат хармонични отношения с другите и да бъдат независими.
• Саморегулацията започва да се развива в най-ранна детска възраст, но този процес продължава и в зрелите години на индивида.
• Начините да се развие у детето саморегулация са: говорене, планиране, решаване на проблеми и модели за подражание.

КАКВО  Е САМОРЕГУЛАЦЯ?

Саморегулацията е умение да разбираме и контролираме собственото си поведение и реакции спрямо случващото се около нас.

Способността за саморегулация помага да:

• Регулираме реакциите си към силни емоции като разочарование, вълнение, гняв, смущение.
• Да се успокоим, след като сме изпитали бурно вълнение или сме били дълбоко разстроени.
• Да се фокусираме върху конкретна задача.
• Да превключим качествено вниманието си върху друга задача.
• Да контролираме спонтанно възникнали импулси.
• Да поддържаме маниер на поведение, който спомага за изграждане и поддържане на здравословни и стойностни отношения с другите.

ЗАЩО САМОРЕГУЛАЦИЯТА Е ВАЖНА?

Докато расте детето, саморегулацията ще му помага:

• Да бъде добър ученик – чрез саморегулацията детето ще може да седи по-продължително време на едно място и да слуша по-съсредоточено в час.
• Да има подходящо поведение в социална среда – чрез саморегулацията то ще умее да контролира импулсите си.
• Да създава приятелства – детето ще придобие умението да прави компромиси, да проявява разбиране към другите, да провежда разговори, да споделя играчките си и да изразява своите емоции по приемлив начин.
• Да бъде независимо – чрез саморегулацията детето ще се научи да изгражда адекватна оценка на случващото се около него и на тази основа да взима правилно решение за собственото си поведение.

КАК И КОГА СЕ РАЗВИВА САМОРЕГУЛАЦИЯТА?

Децата развиват саморегулация посредством топли и отзивчиви взаимоотношения и не на последно място – наблюдавайки и учейки се от поведението на възрастните около себе си.

Саморегулацията започва скоро след раждането, развива се най-активно в ранна детска и предучилищна възраст и продължава да се доизгражда и затвърждава и в зрелите години на индивида.

Примери за саморегулация при децата на различни възрасти:

• Бебетата смучат пръстчетата си, за да изпитат комфорт. Или отместват поглед от възрастния, който се грижи за тях, ако са уморени и не желаят толкова много внимание.
• Малките деца са склонни да проявят известна търпеливост, когато става въпрос за храна и играчки. Но също така могат и да грабнат от друго дете играчката, която искат в момента. Гневни изблици и други подобни прояви се случват, когато малкото дете изпитва силни емоции.
• Децата в предучилищна възраст постепенно усвояват умението да играят със свои връстници и да осмислят какво се очаква от тях. Например: ако се налага да кажат нещо, докато са в кино салон и филмът е започнал, трябва да го направят шепнейки.
• Децата в училищна възраст все повече развиват и затвърждават умението да контролират собствените си нужди и желания, да се поставят на мястото на другите, да виждат от различна перспективна една и съща ситуация и да проявяват разбиране към инакомислещите.
• Юношите и тийнейджърите демонстрират солидно умение да планират, да не се отказват и да довеждат до завършен вид трудни задачи, да се държат социално приемливо и да си дават сметка за ефекта, който поведението им има над околните. Например: тийнейджърът ще се постарае да разбере Вашата гледна точка, докато преговаряте какъв да бъде вечерният му час.

Деца, които проявяват склонност към силна и интензивна реакция на необичайни или екстремни ситуации, имат затруднения със саморегулацията. Такива трудности не са рядкост и при по-големите деца и тийнейджърите.

ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЦАТА И ТЕЙНЕЙДЖЪРИТЕ ДА РАЗВИЯТ И ПРИЛАГАТ САМОРЕГУЛАЦИЯ

Практически насоки:

• Работете с детето за развиване на умение да разпознава и разбира емоциите си и да ги контролира.
• Планирайте предизвикателни ситуации, при които малкото дете ще бъде изправено пред изкушение да прекрачи границите на доброто поведение. Например: „Отиваме в магазин, пълен с чупливи продукти. Няма проблем да ги гледаш, но те моля да не ги пипаш.“ На влизане в магазина деликатно припомнете на детето това изискване: „Запомни – само гледаш, но не пипаш, нали така?!“.
• Ангажирайте юношите и тийнейджърите в ситуации, изискващи решаване на проблем и преговаряне. Например: „Ще работя през целия уикенд и най-вероятно на теб ще ти е скучно. Нека измислим начин как би могъл да прекараш по-приятно двата дни.“
• Отправяйте похвали към детето, когато демонстрира саморегулация и умение да се справи в трудна ситуация. Например: „Беше прекрасно от твоя страна, че спокойно изчака реда си“. Или: „Много ми хареса, че реши да споделиш играчката си със Сам, след като той те помоли.“
• Опитайте се да бъдете образец за саморегулация за Вашето дете. Например: „Толкова много искам сега да продължа с градинарството, но ако веднага не започна да се мия и приготвям, няма да успея да те заведа навреме на тренировката по футбол.“

Важно е Вашите очаквания за поведението на детето Ви да бъдат съобразени с неговата възраст и ниво на развитие. Така ще избегнете риска детето да изпита разочарование и раздразнение от това, че не притежава дадени умения или че не разбира какво изисквате от него.

ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС САМОРЕГУЛАЦИЯТА

Понякога саморегулацията на детето може да бъде „саботирана“ от различни обективни фактори. Например умора, заболяване, промени в рутината му. Самата среда също оказва влияние. Някои деца ще проявяват отлична саморегулация в детския център, но ще изпитват затруднения в дома си. Други ще бъдат изправени пред сериозно изпитание в шумна и многолюдна среда, но ще са напълно в контрол над емоциите и поведението си на тихо и спокойно място. С порастването на детето то ще получава все повече и по-трудни задачи за изпълнение, ще преминава през проблемни взаимоотношения и прочие, а това ще са сериозни предизвикателства към умението му за саморегулация.

Горните примери описват често срещани и обичайни ситуации, които не би трябвало да пораждат у Вас безпокойство.

Желателно е, обаче, да потърсите консултация със специалист в следните случаи:

• За детето е норма да проявява по-проблемно поведение в сравнение със своите връстници и по-често преживява емоционални сривове, водещи до непредсказуеми изблици.
• С порастването на детето поведението му става все по-неприемливо и трудно поддаващо се на контрол.
• Поведението му представлява заплаха за него самото и/или за останалите.
• Детето трудно се поддава на дисциплиниране и стратегиите Ви да стимулирате у него позитивно поведение не дават резултат.
• Детето е затворено в себе си и изпитва трудности в общуването с други деца.
• Детето не проявява комуникативните и социалните умения, типични за деца на неговата възраст.

Ако детето е с поведенческо, аутистично или друг вид развитийно нарушение, консултацията със специалист ще ви информира за съществуващи ефективни стратегии, чрез които да насърчите позитивно поведение и да стимулирате умението му за саморегулация.