Терапия с емпатични кукли при хора с деменция

„Куклата предлага на хората с деменция отправна точка, като им дава чувство за сигурност във времена на несигурност. Много често страдащите свързват куклата с младостта си и се грижат за нея с удоволствие. А това води до впечатляващо благотворни резултати.“

 д-р Гари Мичъл

През 2020 г. болните от Алцхаймер в световен мащаб са 50 млн. Очакванията са до 2030 г. те да достигнат около 80 млн., а до 2050 г. – 150 млн.

В своята книга „Терапия с кукла при хора с деменция“ д-р Гари Мичъл изтъква: „В международен план все повече нарастват примерите за констатирано положително въздействие на терапията с кукла при хора с деменция. Изследванията по темата все още са ограничени, но досегашните резултати сочат, че е възможно да се постигне намаляване на нуждата от медикаменти за деменция, преодоляване на чувството за тревожност и подобряване на комуникацията. И макар да е сравнително трудно предвиждането с точност на ползите от терапията, със сигурност се знае, че терапията с кукла е животопроменяща за хората, страдащи от всякакъв вид деменция.“

Какво е „терапия с кукла“?

Терапията с кукла е занимание, отбелязващо все по-широка застъпеност в световен мащаб. Целта й е да помага на хора с деменция да изградят у себе си усещане за добро физическо и здравословно състояние и да облекчава проявите им на тревожност и безпокойство. Терапията с кукла може да протече по различни начини. Например: човекът с деменция държи куклата, говори й, прегръща я, храни я или я преоблича.

Какви са основните ползи от терапията с кукла?

Емпиричните резултати от прилагането на терапия с кукла при хора с деменция сочат, че тя води до:

• Подобряване на комуникативността (хората с деменция разполагат с нова и важна за тях тема, която по всяка вероятност ще желаят да обсъждат с други хора).
• Подобряване на хранителния статус (терапията с кукла има потенциала да подобри хранителните навици на хората с деменция).
• Повишаване на социалната ангажираност (хората с деменция могат да споделят с други хора или да ги приобщят в терапията си).
• Намаляване на стреса и промените в поведението (терапията с кукла допринася за поддържане вниманието на човека с деменция и има успокояващ ефект).
• Намаляване на необходимостта от медикаментозно контролиране на поведението (хората с деменция, които преди това са приемали лекарства за тревожност и/или променливо поведение, е много вероятно да спрат да имат нужда от тях в следствие на терапевтичните ефекти на куклата).

Какво трябва да знаем преди началото на терапия с кукла?

Резултатите от прилагане на терапия с кукла при хора с деменция показват следното:

• Преди започването на терапията трудно може да се предвиди дали човекът с деменция ще прояви интерес към куклата. Терапията е била успешна и е дала отлични резултати при хора в ранен, среден и късен стадий на деменция, независимо от техния пол.
• Знанията относно терапията с кукла при хора с деменция са все още ограничени. А това означава, че потенциални пациенти, които биха били облагодетелствани от тази терапия, едва ли ще имат шанса да изпитат ползите от нея лично.

Как да запознаем човека с деменция и неговата терапевтична кукла?

Представянето на куклата трябва да протече в следните стъпки:

1. Преди непосредственото начало на терапията запознайте с нея семейните членове и близки приятели на човека с деменция, както и здравните служители. В идеалния случай е желателно да обсъдите очакваните резултати и ползи от терапията с кукла и със самия пациент.
2. Не забравяйте, че след като куклата бъде представена и приета от човека с деменция, не бива да я взимате и да ги разделяте.
3. Поставете куклата или куклите на място, където човекът или групата от хора с деменция ще могат лесно да ги виждат и докосват (в противен случай това ще се яви своеобразен спъващ фактор и то особено ако пациентът има зрителни и/или двигателни проблеми).
4. Ако човекът с деменция нарича куклата си с конкретно име, всички здравни служители, приятели и членове на семейството трябва да направят същото.
5. Ако човекът с деменция вярва, че куклата му е бебе, не бива да бъде поправян или разубеждаван в това, а напротив – всички от обкръжението му трябва да се държат към куклата с презумцията, че е бебе.
6. Веднъж щом куклата бъде представена, тя не трябва да бъде взимана без позволението на човека с деменция.
7. Ако здравен служител, приятел или член на семейството реши да вземе или премести куклата, трябва да я държи, сякаш тя е живо бебе, тъй като е много вероятно човекът с деменция да вярва в това.
8. Ако куклата трябва да бъде взета/преместена, не забравяйте предварително да обясните на човека с деменция защо се налага (например: куклата е мръсна и трябва да бъде изкъпана, а дрехите – изпрани).

Какви са правилата за провеждане на терапия с кукла?

Няма изрични правила при терапията с кукла, но с оглед извличането на максимален ефект от нея, ето някои препоръки, които да следвате:

• Никога не отнемайте куклата като форма на наказание. Човекът с деменция може да вярва че куклата е негово дете и да изпита силна тревожност.
• Не слагайте куклата в кутия, на пода или върху радиатор. Тя трябва да бъде поставяна винаги на безопасно място. Ако човекът с деменция вярва, че куклата е истинско бебе, ще възприеме мястото като застрашаващо и рисково за благосъстоянието на „детето“ му.
• Уверете се, че човекът с деменция не застрашава собственото си здраве, докато се грижи за куклата. Не е обичайна практика, но има случаи, при които хората, ангажирани в терапия с кукла, се изморяват в хода на полагането на грижи и това може да доведе до заспиване или загуба на апетит.
• Ако човекът с деменция се премести да живее в ново жилище, социален дом или бъде приет в болница, куклата трябва да остане с него. С други думи, получила веднъж свой собственик, куклата завинаги остава негова.

Къде мога да прилагам терапията с кукла?

Вариантите за това са неизчерпаеми и терапията с кукла може да се провежда навсякъде. Тя е прилагана с еднакъв успех и в дома на човека с деменция, и в болници, и в социални домове.

Терапията с кукла подходяща ли е за групови занимания?

Терапията с кукла е напълно приложима при структурирани групови дейности. Хората с деменция идват по свое желание или биват поканени да участват в общо занимание с кукли. Резултатите от изследване, проведено в социален дом, показват забележителен ефект от редовна терапия с кукли на живеещите в дома хора с деменция, които освен че обгрижвали куклите, споделяли общ интерес, общували помежду си и така изграждали своеобразна емоционална връзка. Тази форма на групова активност обикновено се случва, когато няколко човека с деменция се срещнат за определен период от време (обикновено за около един час) и съвместно бъдат ангажирани с техните кукли.

Терапията с кукла подходяща ли е за индивидуални занимания?

Терапията с кукла е най-често прилагана като индивидуално занимание, при което единствените участници са човекът с деменция и неговата кукла. Терапията е неструктурирана и е желателно да няма фиксирани часове за начало и край. Човекът с деменция може да се ангажира с куклата му в рамките на целия ден (преобличайки я, опитвайки да я нахрани, слагайки я да спи, прегръщайки я и галейки я). Но е напълно приемливо човекът с деменция да се ангажира с куклата си и за части от деня – всеки ден в рамките на определен отрязък от време (например всяка вечер).

Необходима ли е определена квалификация за човека, провеждащ терапията с кукла?

Такава квалификация не е задължителна, но е много важно да знаете как правилно да осъществявате терапията с оглед да постигнете максимални терапевтични ползи при човека с деменция.

Каква допълнителна информация трябва да се предостави на близкото обкръжение на човека с деменция и на здравните служители относно терапията с кукла?

Има някои особено важни неща, които близките приятели на човека с деменция, членовете на семейството му и здравните работници трябва да знаят и винаги да имат предвид при провеждането на терапия с кукла:

• Най-важното нещо е да помните, че при осъществяването на терапия с кукла водещата роля се пада на човека с деменция. Ще има периоди, в които заболяването ще обуславя по-дълго или по-кратко времетраене на терапията с кукла и е от особено значение предпочитанията на човека с деменция да бъдат уважени.
• Приятелите, семейството и здравните служители трябва да се уверят, че всички, посещаващи човека с деменция, са наясно с принципите на протичане на терапията с кукла.
• Ако представяте терапията с кула в социален дом или в болница, препоръчително е да разполагате с няколко различно изглеждащи кукли (например кукли от различен пол и етнос, носещи различно облекло и пр.).

Как се разбира дали терапията с кукла дава резултат?

Ако човекът с деменция живее в социален дом или е в болница, терапията с кукла е желателно да бъде предварително планирана и ежемесечно оценявана. Здравните служители трябва да наблюдават здравословното и физическо състояние на пациента, следейки за прояви на тревожност и депресираност при и/или след използването на куклата. Ако човекът с деменция живее в собствения си дом, семейството и приятелите му ще могат да преценят дали терапията с кукла дава резултати по настроението му и нивата на евентуално проявена тревожност.

Как да получа повече информация за терапията с кукла?

Онлайн можете да откриете няколко статии с изследвания по темата, както и блогове с коментари. На терапията с кукла е посветена и една книга – „Терапия с кукла при хора с деменция“ от д-р Гари Мичъл. Ако желаете да задълбочите информацията си за терапията с кукла, можете да почерпите знания от експерт в сферата, като пишете на д-р Мичъл на имейл : [email protected].

Какви стъпки трябва да се предприемат преди започването на терапия с кукла при хора с деменция?

Преди да започнете терапия с кукла е желателно да разполагате със следното:

• Терапевтична кукла.
• Необременен и отворен ум.
• Знания как да окажете подкрепа на човек с деменция, за да се ангажира той максимално ефективно в заниманията с куклата му.

* * * * *

Реални случаи на хора с деменция, при които е провеждана терапия с кукла

Том

Том е на 66 години. Той живее сам и страда от ранна форма на Алцхаймер. Никога не е сключвал брак и няма деца, но е посещаван периодично от приятели и други членове на семейството му. След като негов приятел прочита статия за благоприятното влияние на терапията с кукла, Том получава своя лична кукла. Сега той има нещо, което да държи и прегръща през деня. Наясно е, че това не е истинско бебе, но споделя с близките си, че куклата го изпълва с усещане за комфорт, особено в моментите, когато е напълно сам.

Лола

Лола е на 73 години. След като претърпява сърдечен удар в следствие на съдова деменция, тя е приета в болница. Състоянието й не позволява да общува пълноценно с нейното семейство и здравни служители. Ето защо сестра в болницата дава на Лола нейна лична терапевтична кукла.

Куклата изпълва Лола с чувство на спокойствие и сигурност. Докато е в процес на възстановяване и в затруднение да общува с околните, Лола използва именно куклата, за да изрази невербално своите желания и нужди. Например: Лола иска да се изкъпе и го „споделя“ с болничния служител, събличайки дрехите на куклата си. А когато й се спи, увива куклата в одеяло.

Миа

Миа е на 88 години. Тя живее в социален дом и е в напреднала фаза на деменция с телца на Леви. С прогресирането на заболяването Миа става все по-зависима от помощта на здравни професионалисти дори и за дейности като хранене, пиене и посещаване на санитарен възел. За жалост Миа изпада във все по-дълбока депресия и много често плаче. Тя попада на куклата си случайно, след като я открива в стая за отдих в социалния дом. От този момент насетне поведението на Миа се променя. Тя дава на куклата си името Клара (както се казва една от нейните внучки) и в протежението на деня постоянно я прегръща, сресва косата й, дава й целувки, люлее я приспивно в ръцете си. Виждайки нейната трансформация, семейството на Миа ентусиазирано приема терапията. Дори закупува количка, за да може Миа да разхожда куклата; столче за хранене, за да стои куклата на масата с Мия; цял набор от различни тоалети. Куклата остава с Миа до края на живота й, а семейството й дори ги погребва заедно.