Съпричастността или т.нар. емпатия е социално значимо качество, което ни помага да се поставим на мястото на другия, да ценим и уважаваме чуждите емоции, да се отнасяме добронамерено и с разбиране към околните, да взимаме предвид чуждите интереси и да уважаваме различните гледни точки и оттук да изграждаме на по-здрави личностни връзки и по-стойностни взаимоотношения.
Отнесено към децата, онези, които проявяват по-изразена съпричастност, са по-успешни ученици, лесно влизат в контакт с учителя и често са лидери в класа. Обикновено те са и по-склонни да взимат правилни решения и са добри в предотвратяването на неприемливо отношение към връстници. Според психолога д-р Микеле Борба емпатията при децата е свързана с бъдещата им успешна реализация и удовлетвореност от живота, с усещането за щастие и с изграждането на стойностни отношения с околните.
Емпатичното дете ще може:
- да разбира други гледни точки и така да бъде по-добър сътрудник, лидер и родител;
- да изгражда успешни взаимоотношения и мирно да разрешава конфликти;
- да развие устойчивост и увереност, които ще му помагат да преодолява житейски препятствия.
Емпатичността не е нещо, притежавано по рождение, а е качество на характера, което се усвоява, изгражда и развива във времето и затова е най-добре процесът да започне още в детството.
Така детето ще развие силен вътрешен морален компас и няма да е пресилено да се каже, че на практика това ще е сериозна инвестиция в бъдещето му.
Емпатичните кукли имат по-различни цели от традиционните кукли за игра.
Резултати от проведени изследвания сочат, че заниманията с емпатични кукли стимулират у децата умение да проявяват състрадателност, съпричастност и грижовност към другите и успоредно с това насърчават желанието и способността им да водят разговори, да обсъждат проблемни ситуации, да анализират реакции, да опознават емоции, да търсят мирно разрешаване на конфликти, да запазват спокойствие и увереност в стресови моменти. Научното обяснение е, че при занимания с емпатични кукли у малчуганите се активира част на мозъка, отговорна за възприемането и адекватната обработка на социална информация, респективно – свързана е с изграждането на емоционална интелигентност, имаща отношение към цялостното благосъстояние на детето.
Независимо дали в група, или само, детето „общува“ с емпатична кукла. То й дава персонална идентичност, пресъздава сцени и диалози, като по този начин не просто развива въображението и говора си, но и пресъздава познати от ежедневието ситуации на истинско общуване и изпитва социални емоции. Същевременно детето често сменя ролите си в хода на играта – „говори“ от името на куклата или от свое име, и това му позволява да почувства и анализира една и съща ситуация от различни гледни точки. По този начин развива умение да проявява толерантност към различната гледна точка, да трупа своеобразен житейски опит и да изгражда емоционална зрялост.
Играта с емпатични кукли благоприятства емоционалното израстване на децата и подпомага развиването на:
- Социални умения и способност да изграждат стойностни взаимоотношения с околните;
- Умение да водят разговори и мирно да разрешават спорове;
- Критично мислене и адекватни реакции в различни социални ситуации;
- Емоционална интелигентност
- Адекватна оценка и реакция спрямо социалния контекст
- Съпричастност и състрадателност към околните
- Чувство за отговорност
- Самоувереност и критичност
- Въображение и творческо мислене
- Езиково-говорни умения
Изследването на граници и как емпатичните кукли помагат на децата да го правят по безопасен начин
- Терапевтът може да симулира разговори с куклата (например: тя е извършила нещо неприемливо и сега й се прави забележка), а междувременно децата наблюдават и слушат.
- Децата могат да използват куклите, за да изследват допустими граници, при това без риск от физическо и/или емоционално нараняване на друго дете.
- Специфични нежелани модели на поведение (като удряне, хапане, скубане) могат да бъдат адресирани посредством емпатичната кукла по деликатен начин и в процеса на забавна игра.
Как емпатичната кукла осигурява комфорт и емоционална подкрепа?
Физическият контакт с куклата, нейното прегръщане, галене, обгрижване карат детето да усеща, че получава емоционална подкрепа. У него се формира усещане за сигурност и психологически комфорт (особено при необичайна ситуация), негативните емоции се редуцират и на тяхно място се пораждат спокойствие и увереност.
Примери за такива ситуации:
- Свикване с нови предмети;
- Адаптиране към непозната среда;
- Проблеми с рутината за сън;
- По време на пътуване (като другарче в превозното средство).
Изграждане на идентичност на емпатичната кукла
Когато създавате персонална идентичност на емпатичната кукла, трябва да вземете предвид информацията, която имате за децата, с които работите – тяхната семейна среда, етнически произход, културни специфики, социален и икономически статус, минали преживявания и пр. Важно е идентичността на куклата да не отразява особеностите на едно конкретно дете, а да е своеобразен сумарен образ. Това ще позволи по-голям брой деца да открият у нея нещо от себе си и респективно – ще улесни изпитването на емпатия от малчуганите към куклата, проявата на грижовност, обич и желание за продължително общуване.
- Физически характеристики
- Представители на какви раси и с какъв цвят на кожата има и какви няма в групата?
- Деца с какъв цвят на очите и на косата има в групата?
- Има ли деца, нуждаещи се от инвалидна количка, диоптрични очила и др.?
- Има ли деца с отличителни характеристики като рожден белег, лунички, бенки?
- Може ли куклите да обединят всички тези черти?
- Етнически произход и културни специфики
- Представители на какви етнически и културни групи има сред децата?
- Има ли деца от страни в арабския свят, Африка, Азия и Индия?
- Има ли деца, току-що емигрирали в страната, за да избегнат преследване и малтретиране в родината си, но все още не са получили жителство тук?
- Има ли деца, които у дома разговарят с близките си на различен език от официалния в страната?
- Семейството на детето спазва ли специфични традиции, различни от популярните?
- Какви други семейни традиции има в дома на детето?
- Какви религиозни вярвания са възприети в семейството на детето?
- Социален и икономически статус
- Има ли деца, чиито семейства изпитват финансови затруднения?
- Семействата на децата в групата добре ли са финансово?
- Има ли в семейството безработни членове, такива, които живеят на помощи, бездомни са или преживяват друг вид затруднения?
- В семейството и двамата родители ли работят, или само единият?
- Семейството от самотен родител ли се издържа?
- Семейна среда
- Какви са семействата на децата в групата?
- Имат ли и майка, и татко?
- Имат ли две майки и двама бащи?
- Имат ли ограничен контакт с един от родителите си?
- Имат ли братя и/или сестри?
- Ако имат, те по-големи ли са, или по-малки?
- В дома живеят ли по-далечни членове на семейството?
- Ако е така, прекарват ли време с тях (например следобеди с баба и дядо)?
- Намират ли се в приемно семейство?
- Осиновени ли са?
- Любими неща на детето и такива, които не харесва
- Какво обича детето да прави в групата и у дома?
- Коя е любимата му играчка?
- Кои са любимите му храна, животно или цвят?
- Кой е най-добрият му приятел?
- Какво не харесва да прави?
- Какво не обича да яде?
- Силни страни
- В какви дейности детето проявява заложби?
- Какви дейности то самото смята, че му се отдават?
- Това отразява ли се при избора на неща, които му стават любими?
- Различни ли са нещата, които детето обича да прави в групата и тези, които извършва в дома си?
- Емоции, които могат да бъдат проявени от едно или повече деца в групата
- Натъжават се, когато трябва да се разделят с родителите си сутрин.
- Плачат, когато чувствата им са наранени.
- Плачат, когато са наранени физически.
- Привързани са към конкретна история и само към нея.
- Щастливи са, когато някой направи нещо мило за тях.
- Примери за ситуации, при които да се окаже емоционална подкрепа
- Има ли предпоставки детето да стане обект на подигравки и/или друго лошо отношение от страна на връстниците си?
- Има ли деца, проявяващи срам или повишена чувствителност по теми, касаещи тяхното семейство и произход?
- Има ли деца, които се срамуват да носят очила, притеснителни са заради конкретни техни характеристики (тегло, твърде къдрава коса и т.н.), не желаят да играят с противоположния пол, да говорят на родния си език и пр.?
- Примери за възможни източници на конфликт
- Детето изпитва ли затруднения в общуването с други деца?
- Детето обект ли е на тормоз от страна на други деца?
- Детето държи ли се агресивно към други деца в резултат на силно раздразнение, умора и т.н.?
- Възникват ли конфликти по повод на предмети и пространства?
Проследяване и записване на историята на куклата
Водете писмени записки и ги дръжте на място, достъпно за всички възрастни, участващи в грижите за децата (в това число външни услуги, помощен персонал и родители). Колкото повече хора имат достъп до тази информация, толкова повече ще се разширява обсегът на приложение на емпатичната кукла и тя ще става все по-мощно средство в процеса на емоционално възпитание на малчуганите.
Изграждането на идентичност на емпатичната кукла ще изисква регулярно връщане и преразглеждане с децата на различни детайли от нейната история. Когато това се прави, уверете се, че всичко ще бъде записвано и че информацията ще стане достояние на целия екип.
Емпатичната кукла като мост между дома и групата
След като децата развият емпатия към куклата и я приемат като пълноправен член на групата си, емпатичната кукла ще се превърне в идеално средство за прехвърляне на мост между дома (респективно – семейната среда) и групата (т.е. обществената среда). Добра идея е да разрешавате куклата да „пренощува“ в домовете на децата и така още повече ще изпъкне идеята за значимостта на детската игра в цялостния процес на израстване и емоционално съзряване на малчуганите. Като давате обяснения и насоки за допълнителни занимания, ще окуражите родителите да се включват в игрите с емпатичната кукла и в същото време ще им покажете лесни начини как да оказват емоционална подкрепа на детето си, когато е с тях у дома. Можете да дадете на родителите идеи как да приобщят куклата в обичайни ежедневни домашни дейности като миене, хранене и др. Това, от своя страна, ще улесни процеса на приемане на куклата за член на семейството и ще подчертае още повече ползите от играта за стимулиране на езиково-говорните умения на децата. Не на последно място, ще предостави на родителите възможност да се включат по-осезаемо в ранното развитие на техните деца и ще отвари нови пътища за комуникация между различните поколения.
Вариантите и възможностите за занимания с емпатичните кукли са неограничени!
Важното е, че те ще научат децата да изпитват и проявяват обич, съпричастност, състрадателност, грижовност, отговорност, доброта, смелост, общителност, увереност, родителски инстинкт и др. И ще допринесат малчуганите да растат в спокойна, приятелска и разбираща среда, в която са ценени и уважавани като уникални личности със собствени истории за разказване и преживявания за споделяне.
