Тайната на детството – Мария Монтесори

Автор: Мария Монтесори

Корица: Мека

Страници: 260

Формат: 143х215 мм

Година на издаване: 2017

Преводът на това издание е проверен от рецензент, назначен от AMI

Международната Монтесори асоциация (AMI) е основана от Мария Монтесори през 1929 г. и е пазител на историята на движението Монтесори. Тя се грижи за целостта на завета на Мария Монтесори. В тази си роля AMI е отговорна за ясното представяне на философията и практиката на Монтесори, за да отговори тя на нуждите на децата и да повлияе на образователните парадигми в един бързо променящ се свят.

„Тайната на детството“ е една от първите книги, написани от Мария Монтесори. В нея тя обяснява метода, който е разработила въз основа на наблюденията си върху децата. Именно по този начин тя открива „тайната на детството“. В книгата се разглежда духовното развитие на децата от самото им раждане и потенциала им да учат, ако това им се позволи от възрастните. Детето притежава спонтанното желание да учи, а осъзнаването на тази простичка тайна довежда до разработването на онова, което днес е познато като „Методът Монтесори“.

В „Тайната на детството“ Мария Монтесори описва детето с топлината и точността на учен. Тя също така представя и различните материали и пособия, които могат да му помогнат да развие своя умствен потенциал.

Книгата ще помогне на родители и педагози да погледнат през очите на детето, да разберат по-добре какви са детските нужди и как да създадат позитивна среда, в която то да се развива и учи.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Мария Монтесори…5

Предговор…7

Първа част – Духовният ембрион

Детето днес…9
  
 Векът на детето…9

  Детето и психоанализата…10

  Тайната на детството…12

  Обвинение…15

Духовният ембрион…19

  Биологична прелюдия…19

  Новороденото бебе…23

  Уроците на природата…32

  Постигане на инкарнация…35

Изграждането на ума…41

  Сензитивни периоди…41

  Необходимите грижи…51

  Ориентация чрез ред…54

  Вътрешна ориентация…65

  Разцъфващият интелект…69

Как пречат възрастните…81

  Въпросът за спането…81

  Наслада от ходенето…87

  Ръка и ум…91

  Целенасочена дейност…96

Ритъм…101

  Ритъм…101

  Възрастният като заместител…104

  Значението на движението…109

  „Умът на любовта“…112

Втора част – Новото образование

Задачата на възпитателя…119

  Откриване на истинското дете…119

  Духовна подготовка…121

Нашият собствен метод…130

  Как възникна…130

  Кой си ти?…133

  Първите деца…136

  Какво ми показаха…139

По-нататъшно развитие…161

  Установените принципи…161

  Сираците от Месина…166

  Заможните деца…169

  Истинска нормалност…174

Психични отклонения…178

  Единствената им причина…178

  Импулсивно скитничество …179

  „Бариери“…182

  Зависимото дете…187

  Чувство за собственост…189

  Жажда за власт…192

  Комплекс за малоценност…194

  Страх…199

  Лъгане…202

  Отражения върху физическия живот…207

Трета част – Детето и обществото

Homo Laborans…213

  Конфликтът между детето и възрастния…213

  Инстинктът за работа…215

  Характеристиките на двата вида работа…218

  Задачата на възрастния…219

  Задачата на детето…222

  Сравнение между двете задачи…224

  Растеж чрез активност…228

  Водещи инстинкти…233

Детето като господар…244

  „Опознай себе си“…244

  Мисията на родителите…247

  Правата на детето…248

  Ecce homo…258

За автора:

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в гр. Киаравале, провинция Анкона. Нейното семейство се премества в Рим през 1875 г. С напредъка в образованието си, тя започва да разчупва бариерите, които ограничават кариерното развитие на жените.

При завършването си, родителите й я окуражават да се насочи към кариера на преподавател, една от малкото професии, достъпни за жените по онова време, но тя е решена да влезе в училище по медицина и да стане лекар.

Баща й се противопоставя на тази насока – училищата по медицина по това време са изцяло запазени за мъже и първоначално директорът на училището отказва да приеме Мария. През 1890 Мария Монтесори е приета в Университета в Рим, за да учи физика, математика и естествени науки и получава дипломата си две години по-късно.

Накрая Мария Монтесори е приета във Факултета по медицина, а на 26 годишна възраст получава докторска титла и става една от първите в света жени, които получават степен по медицина.

Тя веднага е наета на работа в прилежащата към университета болница Сан Джовани. От 1896 до 1911, за почти 15 години, д-р Монтесори практикува медицина. През ноември 1896 г., д-р Мария Монтесори прибавя към портфолиото си и работата си като асистент- хирург в болница Санто Спирито в Рим. Голяма част от работата й там е свързана с бедните и по-конкретно с техните деца. Като доктор, тя се отличава с начина, по който се грижи за пациентите си, като освен, че диагностицира и лекува болестите им, тя се грижи и за това те да са на топло и да са добре нахранени.

По време на професионалния й контакт с децата, Мария Монтесори започва да се интересува от образованието в ранна детска и на 6 януари 1907 г. основава първата “Casa dei Bambini“ („Къща на децата“), която се превръща в нейната „Педагогическа лаборатория“. Следва период на интензивни изследвания и забележителни резултати. До есента на 1908 г. са основани пет къщи на децата – четири в Рим и една в Милано. Децата в тези къщи бележат забележителен прогрес и много скоро деца на пет години започват да пишат и четат. Новината за новия подход на д-р Монтесори се разпространява бързо и започват да пристигат посетители, които искат сами да видят как тя постига такива резултати. В рамките на една година италианоговорящата част на Швейцария започва да трансформира детските си градини в къщи на децата и тогава започва разпространението на новия педагогически подход.

През 1909 г., историческата й книга, със заглавие на английски „Методът Монтесори“ е публикувана в Италия. Книгата е базирана на записките по време на първия й обучителен курс, проведен през същата година и е преведен в Съединените щати през 1912 г., достигайки второ място в списъка с бестселъри на научна тематика в САЩ. Скоро след това книгата е преведена на 20 различни езика и оказва огромно влияние в областта на образованието. 1913 е една незабравима година, тъй като тогава Мария Монтесори изнася първия си международен курс от лекции и посещава Съединените щати. През 1916 г. се появява още една епохална книга от д-р Мария Монтесори – „Напредналият Монтесори метод “.

При завръщането си от САЩ през 1917 г., тя се установява в Барселона, Испания. През 1919 посещава Англия, където открива Международния обучителен курс в Лондон. Работата й се разпростира не само в Европа, но и е била подета в Доминионите и е приета в Индия и Южна Америка. Международната Монтесори асоциация (A.M.I.) е основана през 1929 г.

През 1949 г. д-р Мария Монтесори получава първата от трите си номинации за Нобелова награда (1949, 1950 и 1951). Книгата й „Попиващият ум“, базирана на лекции, изнесени в Индия, е публикувана през същата година. Последната й публична изява е в Лондон през 1951 г., когато тя присъства на 9-ия Международен Монтесори конгрес. На 6 май 1952 г., в Нордвейк ан Зее, Холандия, тя умира в компанията на сина си Марио, на когото завещава като наследството своята работа.

Като принцип, а и на практика д-р Монтесори предлага силна надежда, че човечеството ще може да изгради мира и напредъка в света върху най-силната основа, а именно свободното и демократично образование на децата на света.